Баща
На двора посадих дръвчета
Лозите подредиха по две
Сега по тях щастливите връбчета
Се гушват от студени ветрове.
Това навярно е мотив да се разсмее
Отдавна те не раждат плодове
Защото по децата си копнея
Кой наесен сухите листа ще посмете?
Построих за тебе, сине, дом
Да се приютяваш в моите ръце
В тъжните сълзи на мама...
Разтърси ли се твоето сърце!?
Защо стоиш на прага а не влизаш
Ела да те прегърна, сине, и дома
Тъмен поглед в мен да впиваш
Смехът ти да прогони моята самота!
Бръчките по моето лице се разширяват
Напрягам си очите през деня
От утре само спомени... ще споменават,
Че най-добрият син си имам на света!
/на ИВО/
© Мария Николова All rights reserved.
