Баща погребва син...

4.04.2008 г., 7:40 ч.

Поезия

945 0 30

* * *
Кокалите бели са до... камък,
в юмруци стиснати до скъсване,
в зениците му... няма пламък,
очите му - червени са до пръсване.
Тече дъждът и плъзнал в пепелта,
с полуотворена уста, без глас,
ковчежето отнася го калта
в един невидим свят за нас...
Гърми! Небето пада!...
Тръгват чуждите роднини,
а той - в предверието на Ада ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Баща погребва син...

Искате да прочетете повече?

Предложения