Баща погребва син...
* * *
Кокалите бели са до... камък,
в юмруци стиснати до скъсване,
в зениците му... няма пламък,
очите му - червени са до пръсване.
Тече дъждът и плъзнал в пепелта,
с полуотворена уста, без глас,
ковчежето отнася го калта
в един невидим свят за нас...
Гърми! Небето пада!...
Тръгват чуждите роднини,
а той - в предверието на Ада
остава за безброй години...
Гледам го и в мене нещо плаче,
за непоправимо и... погубено,
душата му как Демоните... влачат,
натам, където всичко е... изгубено...
А мъката се слива със дъжда,
И на "удавник" устните са сини,
тъгата... дави се в мъжа,
в душата негова - Пустиня!...
Калта ковчежето залива,
водата тихо сипе се във гроба,
от днес той няма да заспива,
"жив" във "мъртвата утроба"...
Останал сам, той тръгва със очакване,
някъде на... другата страна,
в очите му, все още неизплакани,
залези преливаха в... зора!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
