Katriona (Кети Рашева)
122 7684
14.04.2008 г., 21:21 ч.

Бащин дом 

  Поезия » Друга
3340 1 16
Една година мина от тогава.
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща.
Две стаи го захлупиха в града.
"Да се прибирам вече, вика, дъще,
нали и аз отгледал съм деца!"
Във спомен мойто село се превърна
и мъката ме сграбчи за ръка,
уж имам при кого да се завърна,
а все обърквам пътя към дома...
там пролетите дунавски са диви,
кайсиите се къпят в розов цвят,
утробно дишат натежали ниви
и от забрадки бели се роят;
наесен шумват царевици силни,
като змия се вие пътят чер,
запряга тате старата кобила
и кара челядта на гроздобер.
Петковден сбира весели роднини,
край старци шета грейнала жена  -
забравили кахъри и години,
опитват с тате младите вина....

На прашни друми - бури и стихии...
Но дето и да свърне моят път,
сънувам будна цъфнали кайсии
и царевици нощем ми шумят!

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??