Бащин дом
Една година мина от тогава.
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща.
Две стаи го захлупиха в града.
"Да се прибирам вече, вика, дъще,
нали и аз отгледал съм деца!"
Във спомен мойто село се превърна
и мъката ме сграбчи за ръка,
уж имам при кого да се завърна,
а все обърквам пътя към дома...
там пролетите дунавски са диви,
кайсиите се къпят в розов цвят,
утробно дишат натежали ниви
и от забрадки бели се роят;
наесен шумват царевици силни,
като змия се вие пътят чер,
запряга тате старата кобила
и кара челядта на гроздобер.
Петковден сбира весели роднини,
край старци шета грейнала жена -
забравили кахъри и години,
опитват с тате младите вина....
На прашни друми - бури и стихии...
Но дето и да свърне моят път,
сънувам будна цъфнали кайсии
и царевици нощем ми шумят!
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща.
Две стаи го захлупиха в града.
"Да се прибирам вече, вика, дъще,
нали и аз отгледал съм деца!"
Във спомен мойто село се превърна
и мъката ме сграбчи за ръка,
уж имам при кого да се завърна,
а все обърквам пътя към дома...
там пролетите дунавски са диви,
кайсиите се къпят в розов цвят,
утробно дишат натежали ниви
и от забрадки бели се роят;
наесен шумват царевици силни,
като змия се вие пътят чер,
запряга тате старата кобила
и кара челядта на гроздобер.
Петковден сбира весели роднини,
край старци шета грейнала жена -
забравили кахъри и години,
опитват с тате младите вина....
На прашни друми - бури и стихии...
Но дето и да свърне моят път,
сънувам будна цъфнали кайсии
и царевици нощем ми шумят!
© Кети Рашева All rights reserved.
