Бащината усмивка на небето
Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина,
в която сън, картина нарисува
с безупречни красиви същества,
от прелестни бои целунати.
В багрите на този цветен сън
на гнездото в крайчеца стърчеше,
малко птиче останало навън
с остра болка пронизала сърцето...
От висините стрелна се сокол
и в човката си взе врабчето,
даде му при себе си подслон -
до бащината усмивка на небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
