May 8, 2014, 11:36 PM

Бащината усмивка на небето 

  Poetry
576 0 8

Нощта полегна над птичите гнезда

с надежда да прогони самотата,

а вятърът със флейта във уста

с мелодична песен приспа гората.

 

И настъпи приказната тишина,

в която сън, картина нарисува

с безупречни красиви същества,

от прелестни бои целунати.

 

В багрите на този цветен сън

на гнездото в крайчеца стърчеше,

малко птиче останало навън

с остра болка пронизала сърцето...

 

От висините стрелна се сокол

и в човката си взе врабчето,

даде му при себе си подслон -

до бащината усмивка на небето!

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??