Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна,
търся аз своите трепети.
Ще ме спаси светлата
пролет с две очи светещи.
На бял кон ще препусна,
да срещна волния вятър -
под звездно небе, по път лунен,
с теб, мой беглец - верен.
© Мариола Томова Всички права запазени