Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна,
търся аз своите трепети.
Ще ме спаси светлата
пролет с две очи светещи.
На бял кон ще препусна,
да срещна волния вятър -
под звездно небе, по път лунен,
с теб, мой беглец - верен.
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
