13.11.2008 г., 18:06

Белязана с 13

957 0 22
 

                                Белязана с 13

 

                                Фатално. Не!

                                Благодаря.

                                С първа глътка

                                вдъхвам обич.

                                И потеглям.

                                Срещу.

                                Срещу вятъра...

                                и позата.

                                Срещу лицемерието...

                                и лъжата.

                                Срещу подлостта...

                                и фалша.

                                Срещу грубостта...

                                и тревогата.

                                Бягам...

                                от съмнителните удоволствия.

                                Изпитанията строги

                                шармантно приветствам.

                                Падам, спирам...

                                (да се отказвам - не мисля!)

                                Продължавам...

                                Празнувам живота си.

                                Целуната от времето.

 

***

Родена съм на 13.07. :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...