Бера...
***
Р.Чакърова
БЕРА презрелите ти грижи
от родословното дърво
и все си сочно неподвижен
зад помътнялото стъкло
от клей на капещи ухания,
от лепкав пушек на цигари,
от консервирани желания
и няколко тетрадки стари...
Преварка тройна ферментира
в казан-копнеж с етилов дъх,
а никой даже не разбира
кога се срутва нечий връх.
Най-малко ти сега усещаш,
че си сгъстено изпарение
и че последната ни среща
е всъщност вече без значение...
Лондон 05/03/2017 '
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
