Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
1.08.2009 г., 1:37 ч.

Беше 1981-ва 

  Поезия » Гражданска
886 0 17

*          *          *

 

Ето една истинска история...

                                                                                                                                            ЕМИГРАНТЪТ

 

 

 

Гората гъста - пътеки трънливи,

тъмно и влажно - хладна умора,

долавях стъпки на... Самодиви,

дървета и сенки превръщат се в хора...

Гарван дращи гърло в скалите,

диша край мене дивият свят,

излизат навън страховете ми скрити,

излизат навън и... до мене кървят.

Стъпвам полеко - няма луна,

тясна пътека - шум на вода.

И... търся - вървя.

Поредният брод.

Виждам патрул - правят обход...

Хрипове,

лай,

кучета зли,

минавам оградата,

тичам напред...

Викове - Стой!

Изстрели,

три...

Бягам в несвяст 

смъртен и блед.

Лягам в калта,

тихо настава,

свети прожектор,

пак гласове...

Сирената вие - там на Заставата,

и душат копои със зли носове...

Пропълзявам напред и...

ето реката...

Плувам тихо - все под вода,

дрехи тежат - режат краката,

лягам без сили там...

 

На брега...

-------------------------

Комунизмът остана зад мен...

 

Клип:  http://www.youtube.com/watch?v=5Zgn_uMAwBE&feature=rec-LGOUT-exp_fresh+div-1r-1-HM 

 

*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??