Беше ли любов това? – не помня.
Само спомням знойната нега,
лятото ми с шарените стомни,
зимите в следите по снега.
Беше ли любов това? – не питай.
То остава вътре в нас и там
преминава в пролетите скрито,
в гъстата мъзга край светъл храм.
Беше ли любов това? – не зная.
В земната орисана съдба
следва ни и топли чак до края
и я има даже след това!