23.10.2011 г., 7:38

Без аналог

1.1K 0 20

На този свят си нямам аналог -

несъвършенствата не се дублират.

В делата си е педантичен Бог -

нехайството си в друг не е копирал.

 

И ето ме сред вас - несъвършен.

Завързана на възли плът от грешки.

И мисли, на пороци разни в плен.

И още всякакви неща човешки...

 

Животът ми не влезе в ритъм тих,

от хиляди съдби добре огазен.

Каквото търсих - не открих...

От джоб на скитник съм сега по-празен.

 

И дните са като остатъци.

Съвсем непоетично се изтичат.

Понесъл свойте недостатъци,

едиинствено на себе си приличам.

 

Хитрец е Времето - изпечен -

пробутва ми минутите си къси.

И онзи там - пастирът вечен,

навярно със едно око ме търси...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само с едно око може да те търси, защото с две би те видял и... би те пуснал ! :P
    Далеч от мен идеята да критикувам, питам се само каква е ролята на 'сега' в края на третия куплет, защото ми се струва, че разваля за момент ритъма без да допринася значително смислово.
    Благодаря за стихотворението!
  • Ти си такъв....какъвто си ! И продължавай да бъдеш същия....И да пишеш все така " по Никифоровски".Поздрави Мите и ЧИД на голяяяяяяяяяяма патерица!
  • Ах,ти дяволеее
    Пак се изкара от черен,по-черен,но си такъв сладур
    Много яко стихо,многооо!
  • Съвършенството е скучно, Митак, остани си такъв, несъвършен и приличай само на себе си!
  • Винаги чета с интерес и...удоволствие!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...