На този свят си нямам аналог -
несъвършенствата не се дублират.
В делата си е педантичен Бог -
нехайството си в друг не е копирал.
И ето ме сред вас - несъвършен.
Завързана на възли плът от грешки.
И мисли, на пороци разни в плен.
И още всякакви неща човешки...
Животът ми не влезе в ритъм тих,
от хиляди съдби добре огазен.
Каквото търсих - не открих...
От джоб на скитник съм сега по-празен.
И дните са като остатъци.
Съвсем непоетично се изтичат.
Понесъл свойте недостатъци,
едиинствено на себе си приличам.
Хитрец е Времето - изпечен -
пробутва ми минутите си къси.
И онзи там - пастирът вечен,
навярно със едно око ме търси...
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Далеч от мен идеята да критикувам, питам се само каква е ролята на 'сега' в края на третия куплет, защото ми се струва, че разваля за момент ритъма без да допринася значително смислово.
Благодаря за стихотворението!