23.10.2011 г., 7:38

Без аналог

1.1K 0 20

На този свят си нямам аналог -

несъвършенствата не се дублират.

В делата си е педантичен Бог -

нехайството си в друг не е копирал.

 

И ето ме сред вас - несъвършен.

Завързана на възли плът от грешки.

И мисли, на пороци разни в плен.

И още всякакви неща човешки...

 

Животът ми не влезе в ритъм тих,

от хиляди съдби добре огазен.

Каквото търсих - не открих...

От джоб на скитник съм сега по-празен.

 

И дните са като остатъци.

Съвсем непоетично се изтичат.

Понесъл свойте недостатъци,

едиинствено на себе си приличам.

 

Хитрец е Времето - изпечен -

пробутва ми минутите си къси.

И онзи там - пастирът вечен,

навярно със едно око ме търси...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само с едно око може да те търси, защото с две би те видял и... би те пуснал ! :P
    Далеч от мен идеята да критикувам, питам се само каква е ролята на 'сега' в края на третия куплет, защото ми се струва, че разваля за момент ритъма без да допринася значително смислово.
    Благодаря за стихотворението!
  • Ти си такъв....какъвто си ! И продължавай да бъдеш същия....И да пишеш все така " по Никифоровски".Поздрави Мите и ЧИД на голяяяяяяяяяяма патерица!
  • Ах,ти дяволеее
    Пак се изкара от черен,по-черен,но си такъв сладур
    Много яко стихо,многооо!
  • Съвършенството е скучно, Митак, остани си такъв, несъвършен и приличай само на себе си!
  • Винаги чета с интерес и...удоволствие!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...