Oct 23, 2011, 7:38 AM

Без аналог

  Poetry
1.1K 0 20

На този свят си нямам аналог -

несъвършенствата не се дублират.

В делата си е педантичен Бог -

нехайството си в друг не е копирал.

 

И ето ме сред вас - несъвършен.

Завързана на възли плът от грешки.

И мисли, на пороци разни в плен.

И още всякакви неща човешки...

 

Животът ми не влезе в ритъм тих,

от хиляди съдби добре огазен.

Каквото търсих - не открих...

От джоб на скитник съм сега по-празен.

 

И дните са като остатъци.

Съвсем непоетично се изтичат.

Понесъл свойте недостатъци,

едиинствено на себе си приличам.

 

Хитрец е Времето - изпечен -

пробутва ми минутите си къси.

И онзи там - пастирът вечен,

навярно със едно око ме търси...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само с едно око може да те търси, защото с две би те видял и... би те пуснал ! :P
    Далеч от мен идеята да критикувам, питам се само каква е ролята на 'сега' в края на третия куплет, защото ми се струва, че разваля за момент ритъма без да допринася значително смислово.
    Благодаря за стихотворението!
  • Ти си такъв....какъвто си ! И продължавай да бъдеш същия....И да пишеш все така " по Никифоровски".Поздрави Мите и ЧИД на голяяяяяяяяяяма патерица!
  • Ах,ти дяволеее
    Пак се изкара от черен,по-черен,но си такъв сладур
    Много яко стихо,многооо!
  • Съвършенството е скучно, Митак, остани си такъв, несъвършен и приличай само на себе си!
  • Винаги чета с интерес и...удоволствие!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...