15.07.2016 г., 7:56

Без диагноза

745 0 5

Сред фобии и мании
градя света си стерилен,
паранои обсебващи
пак задават ми цел.
Микроби и вируси
ме хвърлят в истерия,
засека ли поява,
минавам във статус-
военен режим.
Препарати и хапчета
завземат живота ми,
рецепти, съвети,
безкрайни диети...
Безсъние, постове
и празни приумици,
нервните кризи
са вече проблем.
Прогрес с главоболие
и формули сложни,
догонвам решения
и правя отчет.
Отчета е винаги
с баланс отрицателен,
статистики пълня
с фискален пасив.
Дефицита глобален
на мозъчни клетки
е еуфория мощна
на радост бездомна за мен,
създава ми стабилен комфорт,
на неинтегралните
психически схеми.
Така ще си карам,
без диагноза.
Сред купища цифри
и електронни емоции,
вече се питам,
дали съм човек.

          Мистерия Недиагностицирана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...