Без думи

15.01.2012 г., 19:01 ч.

Поезия » Друга

615 0 2

Безпределни са копнежите за удоволствия на тези,

дето са продали и последния си зов потърсен -

откъм живот оскъдни, но от залъка ощастливени,

създават си кумири от парчета мъртва съвест.

Днешен свят, но вехта болест -

от векове забравяме и все сме чужди,

странни звуци от неутешима горест -

трудно някой ще поиска да ги чуе...

Вавилон е жив, целта му - отмъщение,

подправени съдби се крият зад решетки,

престорен хор със диригент-презрение

ще се представи с песен - без куплети...

Въпроси-просяци се скитат блудни

сред диви улици в незнаен град,

но Глас ще им посочи път, без думи,

очите им ще се обагрят във невиждан цвят...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-01-15T21:24:27+02:00

Нищо по-прокудено, по-озлобено и безнадеждно, и в същото време по-обнадеждаващо и посочно не съм чела!!! Много ми допадна и идеята - да, като вдигнала се призрачно мумия старият свят е жив, за да търси отмъщение за собствените си грешки! Поздрав!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-15T19:28:39+02:00

поздрав!