Без думи
Безпределни са копнежите за удоволствия на тези,
дето са продали и последния си зов потърсен -
откъм живот оскъдни, но от залъка ощастливени,
създават си кумири от парчета мъртва съвест.
Днешен свят, но вехта болест -
от векове забравяме и все сме чужди,
странни звуци от неутешима горест -
трудно някой ще поиска да ги чуе...
Вавилон е жив, целта му - отмъщение,
подправени съдби се крият зад решетки,
престорен хор със диригент-презрение
ще се представи с песен - без куплети...
Въпроси-просяци се скитат блудни
сред диви улици в незнаен град,
но Глас ще им посочи път, без думи,
очите им ще се обагрят във невиждан цвят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
