Без думи
Безпределни са копнежите за удоволствия на тези,
дето са продали и последния си зов потърсен -
откъм живот оскъдни, но от залъка ощастливени,
създават си кумири от парчета мъртва съвест.
Днешен свят, но вехта болест -
от векове забравяме и все сме чужди,
странни звуци от неутешима горест -
трудно някой ще поиска да ги чуе...
Вавилон е жив, целта му - отмъщение,
подправени съдби се крият зад решетки,
престорен хор със диригент-презрение
ще се представи с песен - без куплети...
Въпроси-просяци се скитат блудни
сред диви улици в незнаен град,
но Глас ще им посочи път, без думи,
очите им ще се обагрят във невиждан цвят...
© Веселин Динчев All rights reserved.
