Без крила
Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха –
сега под друго слънце корениш.
А в мен мечти покълнаха-умряха –
(ако ти падне път, мини и виж).
Да бях Русалка или пък Сирена...
Но не! – Орисницата зла била:
на теб наречена, за теб родена,
ме хвърила във полет. Без крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
