Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха –
сега под друго слънце корениш.
А в мен мечти покълнаха-умряха –
(ако ти падне път, мини и виж).
Да бях Русалка или пък Сирена...
Но не! – Орисницата зла била:
на теб наречена, за теб родена,
ме хвърила във полет. Без крила.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up