Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха –
сега под друго слънце корениш.
А в мен мечти покълнаха-умряха –
(ако ти падне път, мини и виж).
Да бях Русалка или пък Сирена...
Но не! – Орисницата зла била:
на теб наречена, за теб родена,
ме хвърила във полет. Без крила.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
