(Без)Кръвно за приказките
Трябваше да мина през това.
Как след туй да стана на вселена
и да раждам приказни деца?!
Но защо използваха вретено?
Можеше по-лекичко, с финес.
Песен-две, тих шепот – и готово!
Но пък капка кръв – това е чест
за кантара. Срещу тон олово.
Трябваше и принцът да е бял,
да се бори храбро със заспали.
Трябваше му дреха. Не чувал
да му голи рошавата хала,
раснала зад гръдната му кост
и надрасла детската усмивка.
Трябваше... Не беше чипонос.
Беше като скука – тежък, сивкав...
Затова не ме събуди той.
Не приех без кръв да ме целунат.
Падна ми се делничен герой.
И вселенски скъсах тази струна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
(една не-детска усмивка)
