danda (Даниела)
358 1120
18.09.2017 г., 13:19 ч.

Без мен 

  Поезия » Друга
779 3 9

Умножавам минутите – тежки подкови –

по галопа на мантрата "вдишам - издишам".

Огледално море, пълна луна се кокори...

Блестящ пейзаж, в който аз съм излишна.

Спъвам времето във вихрушка от мисли,

спъвам си погледа във море-огледало

и сърцето си спъвам, съвсем без да искам

отново. То спира за миг и пак отначало

препуска, препуска с подкови оловни

по гладката синя повърхност, към здрача...

Ръцете... те помнят. Безпрекословно

и точно завършват без мене пейзажа.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??