Без мен
Умножавам минутите – тежки подкови –
по галопа на мантрата "вдишам - издишам".
Огледално море, пълна луна се кокори...
Блестящ пейзаж, в който аз съм излишна.
Спъвам времето във вихрушка от мисли,
спъвам си погледа във море-огледало
и сърцето си спъвам, съвсем без да искам
отново. То спира за миг и пак отначало
препуска, препуска с подкови оловни
по гладката синя повърхност, към здрача...
Ръцете... те помнят. Безпрекословно
и точно завършват без мене пейзажа.
© Даниела All rights reserved.
