Без Разсъдък
Без Разсъдък
Нима пак всичко се повтаря?
А умът ме лъжеше лукаво,
че болката във мен ще намалява
нужно ѝ е още малко време...
-"Млъкни и скрий се някъде дълбоко!"
Не искам вече твоите лъжи!
Научил си ме да търпя жестокости,
не си ми нужен, просто си тръгни.
Не искам вече трезви разсъждения,
на помъдряла в мъките жена.
Върви си заедно с възпитанието
не, не мога вече, не издържам на това!
Добра бях, и разумна, търпелива
в услуга, даже срещу себе си вървях.
Предателю, не искам да те слушам повече!
Напускай, няма да отроня и сълза...
Без разсъдък, и защо ли ми е?
Да измисля пак удобни оправдания
пред душата ми докрай изсъхнала,
да доказва смисъл в отчаянието!
Хиляди причини да създава,
да ги облича във луксозен целофан,
а цената -
нека пак сърцето да изплаща.
Разсъдък,
този път ти казвам - ВЪН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
