Vessymark (Весела Маркова)
130 270
Dec 4, 2017, 12:30 AM

Без Разсъдък 

  Poetry » Other
369 2 5

 

Без Разсъдък 

 

Нима пак всичко се повтаря?

А умът ме лъжеше лукаво,

че болката във мен ще намалява

нужно ѝ е още малко време...

-"Млъкни и скрий се някъде дълбоко!"

Не искам вече твоите лъжи!

Научил си ме да търпя жестокости,

не си ми нужен, просто си тръгни.

Не искам вече трезви разсъждения,

на помъдряла в мъките жена.

Върви си заедно с възпитанието

не, не мога вече, не издържам на това!

Добра бях, и разумна, търпелива

в услуга, даже срещу себе си вървях.

Предателю, не искам да те слушам повече!

Напускай, няма да отроня и сълза...

Без разсъдък, и защо ли ми е?

Да измисля пак удобни оправдания

пред душата ми докрай изсъхнала, 

да доказва смисъл в отчаянието!

Хиляди причини да създава,

да ги облича във луксозен целофан,

а цената -

нека пак сърцето да изплаща.

Разсъдък,

този път ти казвам - ВЪН!

 

© Весела Маркова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Веси, понякога сърцето има доводи, които разума не познава. Желая ти в най-скоро време да ги обърнеш в своя полза и да полетиш! Ти си силна и можеща, красива вечер!
  • Вън на всичко лошо и дано скоро влезе хубавото.
    Поздрави, Весе.
  • Да, понякога се самозалъгваме, просто защото не искаме или не можем да приемем онова, което се вижда...и надеждата за промяна продължава да дава шанс...Хареса ми, Веси!
  • Благодаря ви!
  • Прегръщам те!
Random works
: ??:??