Без сбогуване...
Не знам дали ще остареем
заедно.
По-важно е изобщо, че се
срещнахме.
Съвсем не вярвям на
случайности,
тъй както и на допустими
грешки.
Не знам дали ще сме
щастливи.
Сега, възторга ми в
душата е.
Когато клекна от
безсилие,
поне ще ми държиш
ръката...
Живота бие ни
шамари,
и вече мина
половината.
Не ми се пишат
мемоари.
Все още ми се пишат
стихове...
Все още ми е някак,
недолюбено.
По теб мераците ми са на
юноша.
Забравил бях да бъда
влюбен,
и как душата се
възбужда...
Не знам дали те
заслужавам,
на мен, обаче ми е
ясно -
любов остана ми за
даване,
а ти си моето успешно
бягство!
И някога ще дойде
време,
сребро да имаш по
косите си.
По моето плешиво
теме -
доволни бръчки. От мечти
ще са...
Тогава сигурно ще
знаем,
че всъщност много си е
струвало.
И Господ ни събира
заедно,
дори в смъртта ни да не се
сбогуваме...
Стихопат.
(Danny Diester)
01.12.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
