diesto (Данаил Антонов)
977 523
2.12.2018 г., 9:17 ч.

Без сбогуване... 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
617 9 7

Не знам дали ще остареем

заедно. 

По-важно е изобщо, че се

срещнахме. 

Съвсем не вярвям на

случайности, 

тъй както и на допустими

грешки. 

Не знам дали ще сме

щастливи. 

Сега, възторга ми в

душата е. 

Когато клекна от

безсилие, 

поне ще ми държиш

ръката... 

Живота бие ни 

шамари, 

и вече мина 

половината. 

Не ми се пишат 

мемоари. 

Все още ми се пишат 

стихове... 

Все още ми е някак, 

недолюбено. 

По теб мераците ми са на

юноша. 

Забравил бях да бъда

влюбен, 

и как душата се 

възбужда... 

Не знам дали те

заслужавам, 

на мен, обаче ми е 

ясно - 

любов остана ми за

даване, 

а ти си моето успешно

бягство! 

И някога ще дойде 

време, 

сребро да имаш по

косите си. 

По моето плешиво 

теме - 

доволни бръчки. От мечти 

ще са... 

Тогава сигурно ще 

знаем, 

че всъщност много си е

струвало. 

И Господ ни събира 

заедно, 

дори в смъртта ни да не се

сбогуваме... 

 

Стихопат.

(Danny Diester)

01.12.2018

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??