Без свещ и храм.
Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам.
И после - дълго със отворени очи.
До попско опело. Без свещ и храм.
И без да ме изпратиш със сълзи.
А после със окаляната длан,
един гробар, лицето ми ще пипне.
Капакът ще изхлопа. Сбогом, Вам!
И тежка пръст над мене ще изсипят.
Така ще си отида. Безучастен.
Събирал болка за любовни митове.
И нивга не посял на никой щастие,
а някакви си безполезни жални стихове.
Все някога ще свърши моят път.
До сетния си дъх ще съжалявам,
че тъй и не докоснах твойта плът.
Душата ми? Не щя я даже Дявола...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силен стих.
-
Ааа,не! Стига вече! Започваш да ме тревожиш....Прегръдка.
-
Тъгата ти " изтропа" по сърцето ми като черна буца пръст, Дани... Толкова много тъга!!! Младостта ти трябва да се пребори с нея!!! Поводът да усмихнеш живота си е някъде пред теб, достатъчно е да протегнеш ръката си и да отвориш очите на тъжната си душа. Направи го!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
