Без свещ и храм.
Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам.
И после - дълго със отворени очи.
До попско опело. Без свещ и храм.
И без да ме изпратиш със сълзи.
А после със окаляната длан,
един гробар, лицето ми ще пипне.
Капакът ще изхлопа. Сбогом, Вам!
И тежка пръст над мене ще изсипят.
Така ще си отида. Безучастен.
Събирал болка за любовни митове.
И нивга не посял на никой щастие,
а някакви си безполезни жални стихове.
Все някога ще свърши моят път.
До сетния си дъх ще съжалявам,
че тъй и не докоснах твойта плът.
Душата ми? Не щя я даже Дявола...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
