6.01.2005 г., 11:04

Без заглавие

1.3K 0 2
Отпечатъци от
усмивки върху паважа,
оставени някога, отдавна, преди,
в един от дългите летни,
слънчево усмихнати дни,
леко сияят...
Листата върху тях образуват колаж
и напомнят за минал, красив,
съвършен сякаш спомен - мираж,
който ден след ден избледнява,
малко по малко..постепенно..
с живота неспособен да се сражава.
И след като завинаги умре
от време на време се връща
там - в тихата, сива, в старата къща..,
построена от спомени -
сбъднали се мечти,
но твърде, твърде отдавна ..
били...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Радвам се, че ти е харесал.
  • Хубав стих!Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...