Jan 6, 2005, 11:04 AM

Без заглавие

  Poetry
1.3K 0 2
Отпечатъци от
усмивки върху паважа,
оставени някога, отдавна, преди,
в един от дългите летни,
слънчево усмихнати дни,
леко сияят...
Листата върху тях образуват колаж
и напомнят за минал, красив,
съвършен сякаш спомен - мираж,
който ден след ден избледнява,
малко по малко..постепенно..
с живота неспособен да се сражава.
И след като завинаги умре
от време на време се връща
там - в тихата, сива, в старата къща..,
построена от спомени -
сбъднали се мечти,
но твърде, твърде отдавна ..
били...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Радвам се, че ти е харесал.
  • Хубав стих!Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...