9.01.2011 г., 15:55

Без значение

769 0 1

 

Да ви обяснявам нямам намерение.

Без думи изгарят някои неща

и нямат нужда от одобрение

или да ги видел бил светът.

Не, няма да ви кажа как се казва,

нито каква титла съм му дала,

а че клюки вилнеят безнаказано,

роля в нищо мое не би играло.

Няма да го рамкирам и описвам.

Ще бъде убийствено и само мой!

Сърцето си до разрушение на него ще орисвам.

И без значение ми е какво за мене някой ще говори…

 

 

08.01.2011г.

гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....