28.12.2017 г., 23:54 ч.

Бездарен сигнал 

  Поезия
941 7 11

Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.

 

Трудна беше, но бързо премина
и — преди да я върнем на бис —
скъса струна, катурна комина
и се стрелна към синята вис.

 

Кратки реплики, скучни декори
от пиеса с банален финал.
Тази обич не ще се повтори —
нито с твоя, ни с моя сигнал.

 

Не остави ни шанс за догонване,
нито своя последен адрес.
Тишината нахлува разгонена —
ще прегръща звездите нощес.

 

Чувам как и липата замлъква,
разклонила тъгата на три.
Трия спомена буква по буква.
Посвири ми, Луна!
Посвири...

 

-

 

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се на таланта ти, Стенли! От теб извира истинска Поезия!
  • Еха! Каква красота!
  • Често се случва, но не е фатално....Всяка любов е предпоследна....А стиха е прекрасен!
  • Всъщност не трябва да ми се вярва – всеки спомен, колкото и да е бивш, оставя такива следи в нас, че е невъзможно да бъде изтрит. Благодаря ви за съпреживяването! Бъдете здрави и творчески заредени!
  • Трия спомена буква по буква!....
    Няма по-подходящ ден за прочитане от този! (Една бивша любов има рожден ден днес...)
  • С Райна. Силно въздействащо, истинско...болящо. ❤
  • Тишината нахлува разгонена
    ---------------------------------------
    Невероятна си....толкова истинска и перфектна! Удоволствие за читателя...Спорна година да те споходи!
  • Хареса ми.
  • За една отлетяла любов – с мъдро примирение и ярка образност на изказа.
    Харесах, Стенли.
    Светли празници!
  • Великолепен стих, Станислава! Поздравявам те и го поставям в любими.
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??