28.12.2017 г., 23:54

Бездарен сигнал

1.3K 7 11

Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.

 

Трудна беше, но бързо премина
и — преди да я върнем на бис —
скъса струна, катурна комина
и се стрелна към синята вис.

 

Кратки реплики, скучни декори
от пиеса с банален финал.
Тази обич не ще се повтори —
нито с твоя, ни с моя сигнал.

 

Не остави ни шанс за догонване,
нито своя последен адрес.
Тишината нахлува разгонена —
ще прегръща звездите нощес.

 

Чувам как и липата замлъква,
разклонила тъгата на три.
Трия спомена буква по буква.
Посвири ми, Луна!
Посвири...

 

-

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се на таланта ти, Стенли! От теб извира истинска Поезия!
  • Еха! Каква красота!
  • Често се случва, но не е фатално....Всяка любов е предпоследна....А стиха е прекрасен!
  • Всъщност не трябва да ми се вярва – всеки спомен, колкото и да е бивш, оставя такива следи в нас, че е невъзможно да бъде изтрит. Благодаря ви за съпреживяването! Бъдете здрави и творчески заредени!
  • Трия спомена буква по буква!....
    Няма по-подходящ ден за прочитане от този! (Една бивша любов има рожден ден днес...)

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...