Бездарен сигнал
Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.
Трудна беше, но бързо премина
и — преди да я върнем на бис —
скъса струна, катурна комина
и се стрелна към синята вис.
Кратки реплики, скучни декори
от пиеса с банален финал.
Тази обич не ще се повтори —
нито с твоя, ни с моя сигнал.
Не остави ни шанс за догонване,
нито своя последен адрес.
Тишината нахлува разгонена —
ще прегръща звездите нощес.
Чувам как и липата замлъква,
разклонила тъгата на три.
Трия спомена буква по буква.
Посвири ми, Луна!
Посвири...
-
© Станислава All rights reserved.
