13.01.2014 г., 18:14

Безглаголности

1.4K 0 22

Омекнал порив, биричка, шкембе.

Чорап вмирисан. С дупка. Горе.

И вкиснал дъх. И кариес. Небе.

Муха. Брада. Без контра.

 

Два лева. Прашни. В заден джоб.

Проверка. Стоп. И мъничко изпрани.

Ти що не провери, бе? Змей! Идиот!

Зъбоскърцане....Закани...

 

Килца. Диета. Фитнес. Мор.

И сауна като капак на всичко.

И петък вечер. Секс. На екс.

През куп за грош до безпаричност.

 

Ах, цяла нощ, ах цяла нощ...

Целувка бърза, обещание.

И ден и нощ през куп за грош...

А ние, вярващите, чакаме...

 

Любовник. Готин. Твърд. Докрай.

Ех, някаква си там приятност.

А беше пролет, беше май.

Да продължавам ли нататък?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Видиш ли колко съм прав - един неласкателен коментар към теб и цъфваш на моята страница.
    Бедний ми, бедний Македонски...
    Забавлявам се с теб
    Апропо, видях как те налазиха защитници. Споко. То това си е стадно чувство в Откровения - независимо слаба или добра, около една творба винаги има някакво ЗА и ПРОТИВ и никога градивна критика.
  • Е, и??
  • Ена, ти превърна коментарното ми поле в тепих за реваншизъм. Аз не съм съгласен с приятелското ти подканване, но прочетох онова стихче. Прочетох. Изказах мнение. Оценка не писах. Само мнение.
    И ти веднага доприпка при мен и почна да бълваш огън и жупел. Няма лошо. Не харесваш - приемам. Не правя драма нито от коментарите ти, нито от критиката - приемам ги, водя си бележки и това е. Но не мога да разбера, защо точно това тебе адски те вбесява .
  • Е, и?
  • Че аз държа на мнението си. Както и на факта, че дойде да ме посетиш ТОЧНО след коментара ми.
    И както виждаш - дотук това твърдя, а ти го потвърждаваш.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....