Jan 13, 2014, 6:14 PM
Безглаголности
Омекнал порив, биричка, шкембе.
Чорап вмирисан. С дупка. Горе.
И вкиснал дъх. И кариес. Небе.
Муха. Брада. Без контра.
Два лева. Прашни. В заден джоб.
Проверка. Стоп. И мъничко изпрани.
Ти що не провери, бе? Змей! Идиот!
Зъбоскърцане....Закани...
Килца. Диета. Фитнес. Мор.
И сауна като капак на всичко.
И петък вечер. Секс. На екс.
През куп за грош до безпаричност.
Ах, цяла нощ, ах цяла нощ...
Целувка бърза, обещание.
И ден и нощ през куп за грош...
А ние, вярващите, чакаме...
Любовник. Готин. Твърд. Докрай.
Ех, някаква си там приятност.
А беше пролет, беше май.
Да продължавам ли нататък?
© Стефан Балди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Е, и??
-
Ена, ти превърна коментарното ми поле в тепих за реваншизъм. Аз не съм съгласен с приятелското ти подканване, но прочетох онова стихче. Прочетох. Изказах мнение. Оценка не писах. Само мнение.
И ти веднага доприпка при мен и почна да бълваш огън и жупел. Няма лошо. Не харесваш - приемам. Не правя драма нито от коментарите ти, нито от критиката - приемам ги, водя си бележки и това е. Но не мога да разбера, защо точно това тебе адски те вбесява
. -
Е, и?
-
Че аз държа на мнението си. Както и на факта, че дойде да ме посетиш ТОЧНО след коментара ми.
И както виждаш - дотук това твърдя, а ти го потвърждаваш. -
Стефане, ето това е твоя коментар, с който казваш, че стиха не ти харесва:
"skies40heaven (Стефан Балди): 18-01-2014г. 16:06
Не разбрах защо толкова трябва да се прехласвам от стихче, написано като за лексикон - всяка ученичка пише такива.
Бъдете малко по-пестеливи с възхвалите, стана страшно вече с тия коментари."
Мноооого коректен коментар, съвсем градивно обясняваш кое в стиха не ти е харесало, че дори ми вменяваш неща, които не съм казвала и не само това - поучаваш ме да не прекалявам с възхвалите!!!
Така и не се разбира кое точно в стиха не ти е харесало.
И изобщо не коментираш стиха, ако трябва да бъдем точни.
Сега го сравни с моя коментар за твоя срих - казала съм подробно защо не харесвам стиха.
И още нещо - ти подскочи веднага, продължаваш да пишеш коментари за коментарите ми и за своите коментари...
А атворката на онова "... стихче, написано като за лексикон - всяка ученичка пише такива."... та, тази авторка изобщо не каза и една дума, независимо от явното подигравателно отношение към нейна творба.
Виждаш ли разликата???
И разбираш ли какво има в тези нейни стихчета, което го няма в в перфектните стихове на някои "гранд"-поети тук... които си позволяват да се подиграват и обиждат откровено...
Защо ли питам... отговорът е в цитирания коментар, по-точно в това, че има такъв коментар и не само един.
Нямам намерение да споря повече, ако не е ясно, няма и да се изясни. -
Ена, странен подход имаш:
- Безглаголности не значи Безглаголно - като погледнеш, стихото ми е построено върху 90% безглаголности.
Оригиналът на Безглаголното стихотворение принадлежи на Тома Измирлиев - това за публиката, която все знае много.
- Трето - никъде не съм сял злъч, изказах мнение под едно откровено слабо произведение, на което се мъдреше призив да спрем. Аз спрях. Не харесах. Казах си мнението. Което направи и ти. Но поводът ти беше друг.
Вместо да киснете ката ден в сайта, разходете се, това направих и аз. Времето е прекрасно. И както вече казах - животът навън се върти без изобщо да знае какво става във виртуала. -
Ами не ти минава номера, Антоан
ПП Не го ли направи вече след първите коментирали?
Обаче няма как да не изкоментираш под прикритие и мен, нали -
Антоан, мен ли визираш или тях:
"toxin (Таня Донова): 14-01-2014г. 08:03
Вярно, Краси
maistora (Красимир Тенев): 14-01-2014г. 00:09
Таня, преди това е глагоността "не провери".?
Стихът плаче за продължение. Като това дето Р.Ралин е написал на стиха на Ф.Фомич.
toxin (Таня Донова): 13-01-2014г. 18:14
Сега ако махнеш и "чакаме"... "
!?!?!?
Жалко... -
Поне опитай за нещо напълно обективно - това, че не е безглаголно...
Да речем, че другото е плод за злоба...
А това за приятелите - много голяма грешка.
Казвам негативното си мнение САМО за творби, чиито автори са недопустимо груби и злъчни в коментарите си. Защото едно е да кажеш - не, не ми харесва заради това и това... а друго е да квалифицираш и категоризираш. Това не е сайт за изливане на злоба, а за творчество и откровения... и е недопустимо да обиждаме хората, отворили душите си и споделили своите вълнения в творби.
Много пъти съм казвала, че този сайт е елитен и ако реагирам бурно, то е за да защитя общочовешки ценности, присъщи за такива сайтове... -
От какво да защитя творбата си, Ена? От това, че ми е хрумнало да я напиша? Написал съм. Не се е харесала. Не скачам да се бия в гърдите, че произведението ми е велико. Не приканвам публиката. Публиката, ако е харесала, е щяла да ми каже. Или не. Лошото е, че коментарите в повечето случаи са на принципа - Този ми е приятел, да го приветствам, нищо, че римните му двойки са слаби, нищо, че ритъмът му куца.
И обратното - този се изказа веднъж зле, Бам!, да го изпраскаме и натирим в миша дупка.
Някои неща стават. Други не. Важен е стремежът за съвършенство.
И животът е предимно вън от виртуала. поне аз така мисля. И затова не страдам, че не съм съвършен.
А фактът си остава факт. Вече знаеш за какво говоря. -
Стефан, не беше редно да направя пълен коментар на твоя творба там, под друго произведение. Затова дойдох тук, където е мястото на коментарите за това ти произведение.
И не се дръж за тази сламка, че съм довършила коментара си тук, където му е мястото, а защити творбата си, ако мислиш, че не съм права... и ако мислиш, че това е некоректно. Може да има некоректност в това, което съм написала като коментар, но не и във времето на написване на коментара. Практика в сайта е да се коментират творби дори месеци след публикуването им. Зависи кой кога е решил да коментира и е бил готов за коментар. -
Аз само констатирах - каза, че си чела това произведение, но не си коментирала. Ама дойде да коментираш след един мой коментар. Факт ли е - факт е.
-
Ти наистина ли се интересуваш от личността на потребителите в сайта???
Аз - НЕ!!!
Това, че някои творби ми харесват, а други не... и съвсем честно си го казвам, не означава "повратливост", а е принципност. Защото тези, които само и непрекъснато хвалят всичко, целят това, което аз не целя.
Пиша и публикувам само в този сайт и не претендирам да съм велика поетеса, затова не ми пука от злобни и нарочни коментари. Аз съм в равновесие със себе си и ме засяга и наранява мнението само на хора, на които държа. Останалите са обективност.
А и още веднага след твоя коментар, за който говориш, аз още там, на място си споделих мнението за твоето Безглаголие, което потвърждава казаното от мен, че съм прочела много преди това стиха ти...
просто ти ми даде увереността, че мога да напиша вече коментар, без това да те притесни особено...
Но явно те е притеснило...
Сори, наистина нищо лично към теб! -
Ена, преди да публикувам тук, първо четях. Четях коментари, които следваха правилото Аз на теб - ти на мен.
Лично аз не се засягам, когато нещо мое не се хареса. Не ходя да се бия. Ако нещо не му достига, ще се радвам да прочета какво.
Но, прости ме, ти си доста повратлива. Днес си критична, на следващия ден решаваш, че си пресолила манджата и се скъсваш да хвалиш някого, когото преди ден си съдрала.
Аз не скачам на всяка цена да искам публика, както ти правиш за човек, който видимо ти е близък приятел. И само констатирах, че дойде на моята страница минути след като написах един коментар. Ако можеш да обориш това твърдение, направи го. Но е факт. -
Не, Стефан, не е отмъщение.
На мен не си ми написал никакъв коментар - нито добър, нито лош.
За какво да ти отмъщавам???
Прочетох още при публикуването на стиха ти, прочетох и коментарите... много се колебаех дали да си кажа мнението, но ти ме насърчи и аз го направих.
Нищо лично към теб.
Казвам си мнението за творбата ти.
Нима това, което съм казала в коментара, не е истина?
Хайде, защити си произведението, нали обикновено така се прави - дискусии, спорове,... а не нападки и заключения, които са израз на лична неприязън към коментиралия. Така е много лесно - да се заеме позата на онеправдани и обидени... страдащи, защото им отмъщават!!!
Ето, по това се различават поетите от просто потребителите... -
Некоректното, Ена, е, че се сети да минеш покрай мен, след като изкоментирах едно стихо, което смяташ за велико. Ех, човешки слабости
А това е публикувано преди пет дена.
Да, Антоан, тъкмо отмъщение си е, но тук това е тактика и стратегия за оцел(Н)яване. -
Кое му е некоректното на коментара ми?
И защо да е отмъщение... просто е съобразен с изискванията и критериите на самия автор.
Първо - не е безглаголно.
Второ - досадно банално.
Трето - аз лично не виждам нищо смешно, само тийнейджърски жаргон, който се използва в чата...
Четвърто - пошло...
Пето - ...
Хайде, спирам дотук, и това е достатъчно като коментар.
Жалко, че се счита за хубав български хумор...
Ако това е така, не искам да съм българка... -
"Да продължавам ли нататък?"
Не!!!
Сакън, недей!
Не и тук...
Това нещо на пръв поглед прилича на стих, но предполагам е копи-пейст от чат в нета... -
Вярно, Краси
-
Таня, преди това е глагоността "не провери".?
Стихът плаче за продължение. Като това дето Р.Ралин е написал на стиха на Ф.Фомич. -
Сега ако махнеш и "чакаме"...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Бедний ми, бедний Македонски...
Забавлявам се с теб
Апропо, видях как те налазиха защитници. Споко. То това си е стадно чувство в Откровения - независимо слаба или добра, около една творба винаги има някакво ЗА и ПРОТИВ и никога градивна критика.