Jan 13, 2014, 6:14 PM

Безглаголности

1.4K 0 22

Омекнал порив, биричка, шкембе.

Чорап вмирисан. С дупка. Горе.

И вкиснал дъх. И кариес. Небе.

Муха. Брада. Без контра.

 

Два лева. Прашни. В заден джоб.

Проверка. Стоп. И мъничко изпрани.

Ти що не провери, бе? Змей! Идиот!

Зъбоскърцане....Закани...

 

Килца. Диета. Фитнес. Мор.

И сауна като капак на всичко.

И петък вечер. Секс. На екс.

През куп за грош до безпаричност.

 

Ах, цяла нощ, ах цяла нощ...

Целувка бърза, обещание.

И ден и нощ през куп за грош...

А ние, вярващите, чакаме...

 

Любовник. Готин. Твърд. Докрай.

Ех, някаква си там приятност.

А беше пролет, беше май.

Да продължавам ли нататък?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Видиш ли колко съм прав - един неласкателен коментар към теб и цъфваш на моята страница.
    Бедний ми, бедний Македонски...
    Забавлявам се с теб
    Апропо, видях как те налазиха защитници. Споко. То това си е стадно чувство в Откровения - независимо слаба или добра, около една творба винаги има някакво ЗА и ПРОТИВ и никога градивна критика.
  • Е, и??
  • Ена, ти превърна коментарното ми поле в тепих за реваншизъм. Аз не съм съгласен с приятелското ти подканване, но прочетох онова стихче. Прочетох. Изказах мнение. Оценка не писах. Само мнение.
    И ти веднага доприпка при мен и почна да бълваш огън и жупел. Няма лошо. Не харесваш - приемам. Не правя драма нито от коментарите ти, нито от критиката - приемам ги, водя си бележки и това е. Но не мога да разбера, защо точно това тебе адски те вбесява .
  • Е, и?
  • Че аз държа на мнението си. Както и на факта, че дойде да ме посетиш ТОЧНО след коментара ми.
    И както виждаш - дотук това твърдя, а ти го потвърждаваш.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...