Jan 13, 2014, 6:14 PM

Безглаголности

1.4K 0 22

Омекнал порив, биричка, шкембе.

Чорап вмирисан. С дупка. Горе.

И вкиснал дъх. И кариес. Небе.

Муха. Брада. Без контра.

 

Два лева. Прашни. В заден джоб.

Проверка. Стоп. И мъничко изпрани.

Ти що не провери, бе? Змей! Идиот!

Зъбоскърцане....Закани...

 

Килца. Диета. Фитнес. Мор.

И сауна като капак на всичко.

И петък вечер. Секс. На екс.

През куп за грош до безпаричност.

 

Ах, цяла нощ, ах цяла нощ...

Целувка бърза, обещание.

И ден и нощ през куп за грош...

А ние, вярващите, чакаме...

 

Любовник. Готин. Твърд. Докрай.

Ех, някаква си там приятност.

А беше пролет, беше май.

Да продължавам ли нататък?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Видиш ли колко съм прав - един неласкателен коментар към теб и цъфваш на моята страница.
    Бедний ми, бедний Македонски...
    Забавлявам се с теб
    Апропо, видях как те налазиха защитници. Споко. То това си е стадно чувство в Откровения - независимо слаба или добра, около една творба винаги има някакво ЗА и ПРОТИВ и никога градивна критика.
  • Е, и??
  • Ена, ти превърна коментарното ми поле в тепих за реваншизъм. Аз не съм съгласен с приятелското ти подканване, но прочетох онова стихче. Прочетох. Изказах мнение. Оценка не писах. Само мнение.
    И ти веднага доприпка при мен и почна да бълваш огън и жупел. Няма лошо. Не харесваш - приемам. Не правя драма нито от коментарите ти, нито от критиката - приемам ги, водя си бележки и това е. Но не мога да разбера, защо точно това тебе адски те вбесява .
  • Е, и?
  • Че аз държа на мнението си. Както и на факта, че дойде да ме посетиш ТОЧНО след коментара ми.
    И както виждаш - дотук това твърдя, а ти го потвърждаваш.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....