безмълвна сянка
Безмълвна сянка и безмълвен стон
на призрак непознат или забравен,
като огън пламенен и жив,
вместо лед обгръщащ, сив.
Тих тропот, в тиха утрин
и отново безпътен проход…
… грохот, но безлични образи
в преплетения ми живот…
Човек съм аз и нека съмне!
Палача мой ми доведете,
зората нека ме обгърне и
болката ми удавете…
на призрак непознат или забравен,
като огън пламенен и жив,
вместо лед обгръщащ, сив.
Тих тропот, в тиха утрин
и отново безпътен проход…
… грохот, но безлични образи
в преплетения ми живот…
Човек съм аз и нека съмне!
Палача мой ми доведете,
зората нека ме обгърне и
болката ми удавете…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
