Jul 5, 2008, 12:45 AM

безмълвна сянка 

  Poetry » Other
511 0 2
Безмълвна сянка и безмълвен стон
на призрак непознат или забравен,
като огън пламенен и жив,
вместо лед обгръщащ, сив.
Тих тропот, в тиха утрин
и отново безпътен проход…
… грохот, но безлични образи
в преплетения ми живот…
Човек съм аз и нека съмне!
Палача мой ми доведете,
зората нека ме обгърне и
болката ми удавете…

© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??