25.01.2017 г., 16:29  

Безнадеждно

814 0 2

БЕЗНАДЕЖДНО

 

Пореден ден без светлина в душата моя,

без светлина, защото ти не си до мен.

Пореден ден, от цвят и пъстрота лишен,

пореден ден ще скитам скръбно-сам в безброя.

Ще скитам и ще диря там душата твоя,

ще моля моят път да бъде озарен

от твоя светъл поглед пролетно-зелен

и ще копнея да открия в теб покоя!...

 

Ще копнея, ще се моля, но едва ли

ще се сбъднат тез молитви и мечти,

но едва ли ще открия тих покой…

И макар че с другиго ще бъдеш ти,

ще те чакам под безбройните звезди,

ще те чакам под неспирния порой!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....