Безнадеждно
БЕЗНАДЕЖДНО
Пореден ден без светлина в душата моя,
без светлина, защото ти не си до мен.
Пореден ден, от цвят и пъстрота лишен,
пореден ден ще скитам скръбно-сам в безброя.
Ще скитам и ще диря там душата твоя,
ще моля моят път да бъде озарен
от твоя светъл поглед пролетно-зелен
и ще копнея да открия в теб покоя!...
Ще копнея, ще се моля, но едва ли
ще се сбъднат тез молитви и мечти,
но едва ли ще открия тих покой…
И макар че с другиго ще бъдеш ти,
ще те чакам под безбройните звезди,
ще те чакам под неспирния порой!...
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
