29.07.2020 г., 10:36

Безпристрастно

894 1 1

 

Макети на птици, които никога няма да полетят.

Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.

Оптимизъм в черната утайка на кафето...

Животът изтича... Кръпка след кръпка.

 

 

Казано непоетично:

  Обграждаме се все повече с предмети и високотехнологични постижения, вместо да се радваме на природата, която унищожихме... почти...

  Над нас е надвиснала буря – икономическа, политическа, религиозна, емоционална, духовна...

  Но ние се тешим с прогнози всякакви как и този път ще оцелеем...

  Не живеем пълноценно живота си... Лепим парче по парче преживявания... И очакваме децата ни да бъдат послушни... И те почти се съгласяват с нас, крещейки: „Добре де, обещавам да не правя белите, които искам!”

  Без време случилите се неща сеят разочарования в отреденото ни време...

 

                                                                                               © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...