Макети на птици, които никога няма да полетят.
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично:
Обграждаме се все повече с предмети и високотехнологични постижения, вместо да се радваме на природата, която унищожихме... почти...
Над нас е надвиснала буря – икономическа, политическа, религиозна, емоционална, духовна...
Но ние се тешим с прогнози всякакви как и този път ще оцелеем...
Не живеем пълноценно живота си... Лепим парче по парче преживявания... И очакваме децата ни да бъдат послушни... И те почти се съгласяват с нас, крещейки: „Добре де, обещавам да не правя белите, които искам!”
Без време случилите се неща сеят разочарования в отреденото ни време...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Илюзиите смъкват кожата на суетата!