Jul 29, 2020, 10:36 AM

Безпристрастно

893 1 1

 

Макети на птици, които никога няма да полетят.

Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.

Оптимизъм в черната утайка на кафето...

Животът изтича... Кръпка след кръпка.

 

 

Казано непоетично:

  Обграждаме се все повече с предмети и високотехнологични постижения, вместо да се радваме на природата, която унищожихме... почти...

  Над нас е надвиснала буря – икономическа, политическа, религиозна, емоционална, духовна...

  Но ние се тешим с прогнози всякакви как и този път ще оцелеем...

  Не живеем пълноценно живота си... Лепим парче по парче преживявания... И очакваме децата ни да бъдат послушни... И те почти се съгласяват с нас, крещейки: „Добре де, обещавам да не правя белите, които искам!”

  Без време случилите се неща сеят разочарования в отреденото ни време...

 

                                                                                               © Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...