17.10.2012 г., 9:44

"Безразличие"

950 1 0

                                                        Продължавай, да бъдеш такъв!

                        Не се интересувай от никой и нищо.

                          Старай се да бъдеш винаги пръв.

                      Човещината и чувствата са излишни. 

 

  Бъди егоист, безразличен бъди.

                           Нямай съвест за своите грешки.                          

  Не се захващай с чужди беди.                  

   Не оставяй да има в теб нищо човешко.

               

    И преди били сме такива -  

               робували сме и сега си робуваме един на друг.

                             Безразличието мечтите убива,  

                            затова сме стигнали до тук.

 

  Виж света, в който живеем,  

                    е място отблъскващо, място ужасно.                     

  Но вместо да плачем, ние се смеем.

 Какво всъщност правим, дали ни е ясно?

 

  Всеки казва - не съм аз виновен.

Всеки казва - нищо от мен не зависи.

                       Щастието остава далечен спомен,   

                              а виновният точно ти си!

 

 И аз съм виновна, виновна, за дето  

                        не правя нищо, за никой нехая.    

                      Душата е черна, тъмнее сърцето.

                            В ада съм, а за рая мечтая.

 

   Такива сме ние - дребнави и жалки.   

                  Даже не знаем за какво да се борим!

                   Уж големци сме, а сме толкова малки.   

                       Очите си вече нека отворим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...