Безшумно
Не съм неразбиваема.
И аз се чупя
на хиляди малки парчета.
Само че се научих да го правя безшумно.
И да се залепвам.
Лека-полека.
Да се събирам.
Отново да бъда
онази, цялата – щит и закрила.
Сега съм счупена от толкова дълго,
че трудно зараствам.
И съм се свила.
Да запазя онези частици,
отразяващи в мен светлината,
да не пропаднат в пукнатините
и ме обземе мрака.
Ти,
който виждаш в мене лъчите
и на белезите картината цялостна,
не си тръгвай...
погледни ме в очите.
Там се вижда как съм те чакала.
27.07.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
