31.01.2020 г., 10:55 ч.  

Безстопанствено 

  Поезия » Гражданска
496 3 10

Тегнат жълтите гроздове, чакат ръка на грижовен стопанин,
доземи се превиват лозите и пъшкат кахърно.
Пуста къщата, чака стопанка чевръста по тъмно да стане,
в бял, кенарен месал хляб и сол да загърне.

 

А сред нивата ронят зърната си, жълти сълзи кукурузи,
овехтяло плашило, загръща се в дрипава риза.
Старец немощен мъката своя безсилно по пътя тътрузи.
Нажаленото слънце почти до нозете му слиза.

 

Няма песни жътварски и глъч и от мъка се пука земята,
крива круша завързва полека вдовишка шамия.
Скакалци на рояк, в стръвен глад ще опоскат до шушка житата,
недочакали сърп, ни жътварка, ни смях,  в икиндия.

 

И безмилостно сипе жарава и жупел по пладне небето,
баба някаква с пуста надежда в душата се се моли.
Бог не чува. Пожари изгризват до кокал и черно полето,
крие в пушека тръни и драки безропотно голи.

 

Оголяла гората жалее по тъмно сиротните птици,
полунощно на вятъра песни хайдушки изплаква.
И разкъсват гърдите й орди от слепите черни къртици,
всяка нощ под звездите юнаците мъртви очаква.

 

И балканът отдавна притихнал овчиците вакли сънува
занемялото ехо по стръмният сипей се сурва.
Че децата ти, майко Българийо все по чуждинско робуват,
лешояди прелитат преяли -от урва, на урва.

 

Всяка нощ те в съня си, Родино плача ти дочуват,
но изгнаници клети - за хляб приседлив там слугуват.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Силен стих и жалко за младите хора, ако напускат страната за да бъдат изгнаници и да им присяда... А безстопанствеността показва незагриженост в много посоки и когато традициите са прекъснати и няма никаква дейност в тази посока, ситуацията, която описваш е повече от очаквана. Този стих без да е бил в програмата на всички правителства последните 50 години, ясно показва резултата от поставените от тях цели... винаги има надежда.
  • Прекрасно.
  • Тъжната истина говори така, Наденце.
  • Благодаря, Кари!
  • Много силно, Наде... Настръхнах...
  • Благодаря, приятели! Всъщност започна, като опит и завърши с това, че изпитвах почти физическа болка, докато пишех. Като не знаеш музата ти накъде ще те поведе... П.П. Като диско глобус съм, Целувчице - светлинки, светлинки...
  • Не съм те виждала в тая светлина. И откъм ритъм, и смислово. Все стилна!
  • Поздравления, Наде, настръхнах! Но... аз вярвам в младите, които остават тук и се борят за земята ни.
  • Всяко нещо си има начало и край. Ние май сме свидетели на едното.
    Силно - като плач над есенни селски гробища.
Предложения
: ??:??