Мъхнати паяци полазват ни - безсъници -
веднага щом Нощта крилете си размаха.
Повеждат ни на шарен маскарад
и всеки смешния костюм си е облякъл...
В покоите на гузната ни съвест
посрещат ни неизпълними обещания.
И екотът на глупавите думи,
които сме изрекли неразумно
свисти в ушите ни със сатанински кикот.
Ах, как ужасно много съжаляваме
за хиляди пропуснати желания,
за вариантите на всичките възможности,
които безразсъдно сме убили.
Любовите ни - сбъднати, несбъднати -
са също там, на карнавала тъжен.
Предателствата малки към приятели
невинно сгушват се в сянката на Разума
и като бити палета скимтят за прошка.
Безсъниците - тези методични Инквизитори -
не ни спестяват нито грам от Болката.
Тя трябва да е нашето Пречистване
и наше Разкаяние очаквано...
Безсъници, ненавистно - любими,
безсмислено осмислящи греха ни,
елате пак с надежда за Спасение...
© Нина Чилиянска Всички права запазени