29.07.2014 г., 20:37 ч.

Безсъние 

  Поезия » Друга
648 1 12

На превала на нощта - широко буден -
лунатик във царството на тишината,
по-бодър от забързания сутрин,
подгъвам краищата на съдбата
и... мъча се да вържа възел...

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възлите биха пречили на всеки нощен подгъв, мисля си...
    Да бъде царството ти, Краси - с цялата му лунатична независимост!
  • на превала на нощта... ами това си е времето на поета..
    много ми допадна..
  • Ами, дайте да се събираме на нощни седянки – ще подгъваме, ще шием, ще бродираме, ще правим възли...Много ми е близко!
  • Гениите също, Ели, гениите също...
    Тия 5 реда така са се вкопчили в мен, че няма отърване...
    Ама аз нямам нищо против
  • "Подгъвам краищата на съдбата"
    Това само един "лунатик" може да го направи...
  • Да си го прочета пак за финал на деня
    Някаква магия си сторил в тоя стих, признай си бързо
    Не мога да отлепя от него...
  • Кратко , мъдро и оргинално! Поздрави!
  • Днес явно ми е ден за четене на голяма Поезия...
    А твоята е и празник за душата ми.
    Благодаря ти, Краси!
    За изяществото и красотата!
  • И теб ли те хвана безсъницата, приятелю ...? Поздрави!
  • Да, старият приятел,крадец на сънища.Познавам го...
  • Мнозина се мъчим... Поздрав и успех!...
  • !!!
Предложения
: ??:??