JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4014
4.01.2023 г., 18:42 ч.  

Безсъние 

  Поезия » Строги форми
674 6 12

Нощта щом метне звездната си риза
и меко се излегне над града,
снижават се човешките капризи,
от фарса не остава ни следа.

 

И в този миг, когато тишината 
е равна на всемирно божество,  
денят изглежда тъй нечестно кратък… 
И искам още мъничко живот.

 

Не вярвам, не желая да приема,
че в този час, загърнат от сатен,
не мога да открадна късче време –
единствено, единствено за мен.

 

Потропа ли сънят меланхолично,
прогонвам го с палитра и боички.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??