Jan 4, 2023, 6:42 PM
Безсъние
Нощта щом метне звездната си риза
и меко се излегне над града,
снижават се човешките капризи,
от фарса не остава ни следа.
И в този миг, когато тишината
е равна на всемирно божество,
денят изглежда тъй нечестно кратък…
И искам още мъничко живот.
Не вярвам, не желая да приема,
че в този час, загърнат от сатен,
не мога да открадна късче време –
единствено, единствено за мен.
Потропа ли сънят меланхолично,
прогонвам го с палитра и боички.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Иване! Радвам се да те видя тук.
-
Скоро не бях чел твои стихове! Прекрасно! Поздравления!
-
Благодаря ви! Радвам се, че малко или много сте се преоткрили в моя стих. 🙂
-
Красота!
-
Откраднат миг, за един прекрасен стих! Хареса ми!
-
Да трудно е да се откъсне залък
от времето за лична употреба.
Единствената разрешена кражба
е от съня да си откраднеш време.
Ами, съпреживях го.И поздравления! -
Благодаря ви! Да, всеки си има кътче, моето е когато децата заспят. 🙂
-
...
! -
Разкош!
-
Ех, че красиво си го казала, Меги, в този образен сонет! Всеки си е намерил нишата за творчество. Моята е рано сутрин...
-
Прелест! Първият куплет направо ме грабна как нощта поляга над града със звездна риза!
-
Нощта е вдъхновение
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
