6.06.2019 г., 11:20

Безсънна песен

913 10 22

            

          На Яна, с възхищение

 

Дните ни събират.

Нощите - разделят.

Любовта извира

в чувства без предели.

 

Нощите - защо са?

Кой ли ги проспива?

Будните въпроси

крачат, не униват!

 

В мене ти живееш.

В теб дали съм буден?

Вятърът ли пее

или някой влюбен?

 

Кой каквото носи,

кой каквото има:

добро или лошо,

скрито или зримо -

 

мислите възражда,

чувствата разкрива.

Дните ни съграждат.

Песента е жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, 👼 13!
  • Благодаря,Хари!
  • Ето това стихотворение пее, Стойчо! Искрени поздравления!
  • Благодаря, Розали!
    За всички времена и вкусове!
  • Благодаря ви Иржи и Латинка-Златна за оценката и коментарите!
    Иржи, всеки с вкуса си.Но аз съм подвластен при писане, на моментното настроение и ритъм.Ето защо литературната теория разглежда различните видове стихотворни стъпки и още толкова техники и видове поезия.На всичко отгоре пък пиша за удоволствие.Тук е работно поле за обмяна на опит и умения.
    Желая ви хубав уикенд!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...