На Яна, с възхищение
Дните ни събират.
Нощите - разделят.
Любовта извира
в чувства без предели.
Нощите - защо са?
Кой ли ги проспива?
Будните въпроси
крачат, не униват!
В мене ти живееш.
В теб дали съм буден?
Вятърът ли пее
или някой влюбен?
Кой каквото носи,
кой каквото има:
добро или лошо,
скрито или зримо -
мислите възражда,
чувствата разкрива.
Дните ни съграждат.
Песента е жива!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
