На Яна, с възхищение
Дните ни събират.
Нощите - разделят.
Любовта извира
в чувства без предели.
Нощите - защо са?
Кой ли ги проспива?
Будните въпроси
крачат, не униват!
В мене ти живееш.
В теб дали съм буден?
Вятърът ли пее
или някой влюбен?
Кой каквото носи,
кой каквото има:
добро или лошо,
скрито или зримо -
мислите възражда,
чувствата разкрива.
Дните ни съграждат.
Песента е жива!
© Стойчо Станев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
