На Яна, с възхищение
Дните ни събират.
Нощите - разделят.
Любовта извира
в чувства без предели.
Нощите - защо са?
Кой ли ги проспива?
Будните въпроси
крачат, не униват!
В мене ти живееш.
В теб дали съм буден?
Вятърът ли пее
или някой влюбен?
Кой каквото носи,
кой каквото има:
добро или лошо,
скрито или зримо -
мислите възражда,
чувствата разкрива.
Дните ни съграждат.
Песента е жива!
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
